Парадоксът на нашето време е,че имаме високи сгради,но ниска търпимост,широки магистрали,но тесни възгледи.Харчим повече,но имаме по-малко,купуваме повече,но се радваме на по-малко.Имаме по-големи къщи и по-малки семейства,повече удобства,но по-малко време.Имаме повече образование,но по-малко разум,повече знания,но по-лоша преценка,имаме повече експерти,но и повече проблеми,повече медицина,но и по-малко здраве.
Пием твърде много,пушим твърде много,харчим твърде безотговорно,смеем се твърде малко,шофираме твърде бързо,ядосваме се твърде лесно,лягаме си твърде късно,събуждаме се твърде изморени,четем твърде малко,гледаме твърде много телевизия и се молим твърде рядко.Увеличихме притежанията си,но намалихме ценностите си.Говорим твърде много,обичаме твърде рядко и мразим твърде често.
Знаем как да преживяваме,но не знаем как да живеем.Добавихме години към човешкия живот,но не добавихме живот към годините.Отидохме на луната и се върнахме,но ни е трудно да прекосим улицата и да се запознаем с новия си съсед.Покорихме космическите ширини,но не и душевните.Правим по-големи неща,но не и по-добри неща.
Пречистихме въздуха,но не и душата.Подчинихме атома,но не и предразсъдъците си.Пишем повече,но научаваме по-малко.Планираме повече,но постигаме по-малко.Научихме се да бързаме,но не и да чакаме.Правим нови компютри,които складират повече информация и бълват повече копия от когато и да било,но общуваме все по-малко.
Това е времето на бързото хранене и лошото храносмилане,големите мъже и дребните души,лесните печалби и трудните връзки.Времето на по-големи семейни доходи и повече разводи,по-красиви къщи и разбити домове.Времето на кратките пътувания,еднократните памперси и еднократния морал,връзките за една нощ и наднорменото тегло и на хапчетата,които правят всичко-възбуждат ни,успокояват ни,убиват ни.Време,в което има много на витрината,но малко в склада.Време,когато технологията позволява това писмо да стигне до вас,но също ви позволява да го споделите или просто да натиснете "изтриване".
Запомнете,отделете повече време на тези,които обичате,защото те не са с вас завинаги.Запомнете,кажете блага дума на този,който ви гледа отдолу нагоре с възхищение,защото това малко същество скоро ще порасне и няма да е вече до вас.Запомнете и и горещо прегърнете човека до себе си,защото това е единственото съкровище,което можете да дадете от сърцето си и не струва нито стотинка.
Запомнете и казвайте "обичам те" на любимите си,но най-вече наистина го мислете.Целувка и прегръдка могат да поправят всяка злина,когато идват от сърцето.Запомнете и се дръжте за ръце,и ценете моментите,когато сте заедно,защото един ден този човек няма да е до вас.Отделете време да се обичате,намерете време да си говорите,и намерете време да споделяте всичко,което имате да си кажете.
Защото животът не се мери с броя на вдишванията,които правим,а с моментите,които спират дъха ни.

/написано по повод смъртта на съпругата му/
/взето от в."Хомеопатия"/