ТОГАВА ЕДНА ЖЕНА помоли:
 - Кажи ни за Радостта и за Скръбта.
 А той в отговор и рече:
 - Вашата радост е вашата скръб, само че без маска.
 Същият извор, от който блика смехът ви, често е пълен с вашите сълзи.
 И как ли би могло да бъде инак?
 Колкото по-дълбоко дълбае скръбта в душата ви, толкова повече радост може да вмести тя.
 Писаната паница, от която пиете виното си, не е ли била опалена в грънчарска пещ ?
 И лютнята, която весели духа ви, не е ли била дърво, дялано и дълбано с остър нож?
 Когато се радвате, вгледайте се дълбоко в сърцето си и ще видите, че същото онова, което ви е носило скръб, сега ви носи радост.
 Когато сте скръбни, отново се вгледайте в сърцето си и ще видите, че плачете от онова, от което сте ликували.
 Чули сте да казват:"Радостта е по-велика от скръбта" , а от други сте чували:"Не, скръбта е по-велика."
 Но аз ви казвам, че двете са неделими.
 Те идат заедно, и когато едната седи с вас на трапезата ви, помнете, че другата е заспала на леглото ви.
 
 
 
 Наистина вие висите като везни помежду радостта и скръбта си.
 Само когато сте празни, сте в покой, в равновесие.
 Но ако ковчежникът ви вземе, за да отмери злато и сребро, то радостта или пък скръбта ви без друго се надигат или спадат.