Зов за свобода

Една сълза,    
лице от камък.
Една съдба,
загасващ пламък.
Две протегнати ръце,
към необятна бездна.
Кърваво пронизано сърце,
за миг изчезна.
Празни очи,
изричат своята молитва.
Познати до болка лъжи
и с тях се свиква.
Невинна жертва,
търсеща спасение.
Нечута клетва
и последно извинение.
Надеждата залязва
и изгрява мрака.
Изгубен пътник
своя изход чака.
Викове без край
и тежки думи.
Истина или лъжа,
без връзка помежду им.
Страх от самотата,
носеща смъртта.
Прорязващ тишината
зов за свобода.


След края на света

История без край и без начало,
каменно сърце,отдавна спряло.
Вяра във невиждано спасение,
глас от непознато измерение.

В полумрака изгубената тъмнина,
се слива бавно със умиращата светлина.
Всички чувства са някак изстинали,
чудесата вече отдавна отминали.

В море от мъртви души,
откраднати от дявола съдби.
Очи,пресъхнали и търсещи утеха,
лутащи се по безрайната пътека.

Страх от полъха на самотата,
студът измества топлината.
Бягство от живота към смъртта,
пътуване след края на света.